Постинг
04.02.2012 20:15 -
Звездният Път на Сантяго 8
Автор: bobibozhinova50
Категория: Туризъм
Прочетен: 3264 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 06.02.2012 13:03
Прочетен: 3264 Коментари: 1 Гласове:
5
Последна промяна: 06.02.2012 13:03
Продължение от Звездният Път на Сантяго 7.
Стигнала в Boadilla del Kamino през ожънати и не ожънати жита и жега, много бързо намерих хижата. Тя беше просто на Пътя. Отвън невзрачна селска къща с висок дувар и широко отворена двукрила, дървена порта, която на пръв поглед ще се разпадне , ако искаш да я затвориш. Само след няколко крачки през нея , попадаш в плен на малък земен Рай. Най-близо до портата е къта на селското стопанство - най-различни оръдия на труда и принадлежности, двуколка. Следват различни по размер и форма каменни поставки с разнообразни цветя и растителност. Дървета, храсти и треви по целият двор. Басейн предлага водата си на гостите да се освежат и отпуснат. Гледам и не вярвам на очите си. Няма уморени хора. Смях, закачки, игри във водата и извън нея. Не далеч от басейна е монумента на поклонниците, монтиран върху големи безформени каменни късове.
(1).jpg)
Единият от тях в изправена уморена стойка на тялото, подпрял се на тоягата си. Другият с тоягата, но е седнал и опипва ходилото на крака си. На малко разстояние пред двамата поклонници е захвърлената обувка на седящия. В дъното на двора е мястото за пране - на открито или в специална къщичка, пред която са опънати просторите. На противоположната им страна е двуетажната сграда със спалните, сервизни помещения, столова и ресторант, кухня, офис. От малко магазинче можеш да си купиш храна и сувенири.
.JPG)
От двора се вижда църквата с щърково гнездо. Не далеч от нея беше в процес на ремонт стара изба със старинен инвентар, механизми и пособия за производство на вино. Подготвяха я за музеен експонат. Eduardo ( Дудо) , 33-35 годишен мъж е шефа на Casa Rural, на този земен Рай по Камино де Сантяго. Енергичен симпатяга, той намираше начин да докосне с вниманието си всеки влязъл тук. A поклонници много. Едни оставаха за нощувка, други подкрепяха сила с храна и почивка под дърветата на сянка и продължаваха. Двама мъже почивали през деня, тръгнаха на път по залез слънце. Следващият ден предстоеше лек приятен преход. Времето леко хладно , приятно за каране. Отпочинала добре и закусила поех своя път. Всичко ми подсказваше, че няма да имам никакъв проблем.
.JPG)
Радвах се на слънчогледовите безкрайни блокове, които се сливаха на хоризонта със синьото небе. Натисках без усилие педалите на Марийка, говорих и на глас. Понякога й пеех песен. За послушанието й обещах хубава обилна баня и масълце, когато се приберем в Мадрид.
.JPG)
.JPG)
Неусетно изминах 45 км. Бях планувала да стигна до Sahаgъn. Излизам от село Lйdigos и усещам, че колелото трудно се кара. Слязох и пипнах първата гума. Не само мека, а спаднала цялата. Ами сега? От това ме беше най-много страх. Огледах се и видях на отсрещната страна, малко навътре в полето, някаква ферма. И право там. Дано намеря помощ. Широко отворена метална двойна врата, а вътре пред нея запалена кола със закачено закрито ремарке на нея. Един младеж 18-20 годишен се кара на някой. На кого? На затворената крава. Момчето тъкмо тръгвало на път да откара кравата на ветеринар. Аз му казах за проблема и помолих за помощ. Остави кравата да се тряска в ремаркето и започна колелото ми. Така се запознах с Borja. Гледам сръчните му ръце как се справят и мислено го благославях. Донесе компресор, откри къде са дупките. Бяха две. Аз му показах резервните гуми, но той ги отказа. Можели да ми потрябват по-нататък. Започна да слага лепенките.
.JPG)
После напомпа гумата, провери и другата. Вкара малко въздух и на нея. Марийка е готова. Аз пожелах да платя. Борха отказа. Разменихме си електронните адреси. Аз горещо му благодарих и се разделихме. Докато ида на шосето, Борха ме настигна и отмина с колата и ремаркето, а вътре кравата продължаваше да се тряска в клетката си. Престоя в кравефермата, възстанови силите ми. Починала добре, поех по Камино. Плануваните 64 км. до Sahagъn са покрити. Исках тук да нощувам, защото града е точно по средата на Камино де Сантяго. Още толкова километри ми остават до целта - гробницата на Сантяго в град Сантяго де Компостела.
Следва- Звездният Път на Сантяго 9.
Стигнала в Boadilla del Kamino през ожънати и не ожънати жита и жега, много бързо намерих хижата. Тя беше просто на Пътя. Отвън невзрачна селска къща с висок дувар и широко отворена двукрила, дървена порта, която на пръв поглед ще се разпадне , ако искаш да я затвориш. Само след няколко крачки през нея , попадаш в плен на малък земен Рай. Най-близо до портата е къта на селското стопанство - най-различни оръдия на труда и принадлежности, двуколка. Следват различни по размер и форма каменни поставки с разнообразни цветя и растителност. Дървета, храсти и треви по целият двор. Басейн предлага водата си на гостите да се освежат и отпуснат. Гледам и не вярвам на очите си. Няма уморени хора. Смях, закачки, игри във водата и извън нея. Не далеч от басейна е монумента на поклонниците, монтиран върху големи безформени каменни късове.
(1).jpg)
Единият от тях в изправена уморена стойка на тялото, подпрял се на тоягата си. Другият с тоягата, но е седнал и опипва ходилото на крака си. На малко разстояние пред двамата поклонници е захвърлената обувка на седящия. В дъното на двора е мястото за пране - на открито или в специална къщичка, пред която са опънати просторите. На противоположната им страна е двуетажната сграда със спалните, сервизни помещения, столова и ресторант, кухня, офис. От малко магазинче можеш да си купиш храна и сувенири.
.JPG)
От двора се вижда църквата с щърково гнездо. Не далеч от нея беше в процес на ремонт стара изба със старинен инвентар, механизми и пособия за производство на вино. Подготвяха я за музеен експонат. Eduardo ( Дудо) , 33-35 годишен мъж е шефа на Casa Rural, на този земен Рай по Камино де Сантяго. Енергичен симпатяга, той намираше начин да докосне с вниманието си всеки влязъл тук. A поклонници много. Едни оставаха за нощувка, други подкрепяха сила с храна и почивка под дърветата на сянка и продължаваха. Двама мъже почивали през деня, тръгнаха на път по залез слънце. Следващият ден предстоеше лек приятен преход. Времето леко хладно , приятно за каране. Отпочинала добре и закусила поех своя път. Всичко ми подсказваше, че няма да имам никакъв проблем.
.JPG)
Радвах се на слънчогледовите безкрайни блокове, които се сливаха на хоризонта със синьото небе. Натисках без усилие педалите на Марийка, говорих и на глас. Понякога й пеех песен. За послушанието й обещах хубава обилна баня и масълце, когато се приберем в Мадрид.
.JPG)
.JPG)
Неусетно изминах 45 км. Бях планувала да стигна до Sahаgъn. Излизам от село Lйdigos и усещам, че колелото трудно се кара. Слязох и пипнах първата гума. Не само мека, а спаднала цялата. Ами сега? От това ме беше най-много страх. Огледах се и видях на отсрещната страна, малко навътре в полето, някаква ферма. И право там. Дано намеря помощ. Широко отворена метална двойна врата, а вътре пред нея запалена кола със закачено закрито ремарке на нея. Един младеж 18-20 годишен се кара на някой. На кого? На затворената крава. Момчето тъкмо тръгвало на път да откара кравата на ветеринар. Аз му казах за проблема и помолих за помощ. Остави кравата да се тряска в ремаркето и започна колелото ми. Така се запознах с Borja. Гледам сръчните му ръце как се справят и мислено го благославях. Донесе компресор, откри къде са дупките. Бяха две. Аз му показах резервните гуми, но той ги отказа. Можели да ми потрябват по-нататък. Започна да слага лепенките.
.JPG)
После напомпа гумата, провери и другата. Вкара малко въздух и на нея. Марийка е готова. Аз пожелах да платя. Борха отказа. Разменихме си електронните адреси. Аз горещо му благодарих и се разделихме. Докато ида на шосето, Борха ме настигна и отмина с колата и ремаркето, а вътре кравата продължаваше да се тряска в клетката си. Престоя в кравефермата, възстанови силите ми. Починала добре, поех по Камино. Плануваните 64 км. до Sahagъn са покрити. Исках тук да нощувам, защото града е точно по средата на Камино де Сантяго. Още толкова километри ми остават до целта - гробницата на Сантяго в град Сантяго де Компостела.
Следва- Звездният Път на Сантяго 9.
Търсене
За този блог
Гласове: 13
Архив
