Продължение от Звездният Път на Сантяго 5.

  Малко след Логроньо е труден прехода и по точно след Ermita del perigrino pasante. Тук всеки може да подкрепи сили с почерпка от вода, сок, кафе или чай с някоя бисквита. За спомен се предлагат дребни предмети със символите на Камино - камъчета със червеният Кръст на Сантиаго или жълтите стрелки, кратунки, книжки, картички и брошурки с историята на Камино де Сантяго.


 
Всичко, разбира се е безплатно. Зад параклиса бе спрял микробус за поклонниците, като линейка на бърза помощ. Тук трябва да спомена, че Камино де Сантяго е защитен със закон от испанското правителство. За всеки perigrino (поклонник) намиращ се на Пътя да му се предоставят всички възможности да стигне целта- Гробницата на Сантяго в Катедралата на град Сантяго де Компостела.
  След параклиса- изкачване, изкачване. Лозя. Направи ми впечатление, за да се обработват лозята с машини, главините на лозата се развиват на втората долна тел.
      До Asrofa изкачвам 36 км. В ранните часове на прехода времето от хладно стана по обяд много горещо. Уморена едвам се движа. Нямам вода. Не мога и да искам от някой, защото населените места са по-рядко и всеки има за себе си ( Ако има? ). Така че, при едно кръстосване на Камино с шосето аз тръгнах по него, заради водата. И тази асфалтова отсечка ми се видя четворна. Безкрайно право нагоре шосе, напечено от слънцето бълва огън. Забола поглед на 1 м. пред колелото бутам, бутам и вече нямам сили. Въобще и не мисля, че мога да карам колелото от преумора. Никакво дърво, никаква сянка от двете страни на пътя. Дори няма къде да го подпра, за да пораздвижа частите на тялото си, за да го освободя за малко от стойката, която съм заела от последните 2-3 часа. Всичко ме боли. Ръцете изтръпнали, краката се подкосяват. Последни сили и имах чувството, че не ще успея да стигна там горе на хоризонта , където се събират небето и шосето. Дано там да имам условия за почивка, да има и вода. Бутам Марийка, бутам. И... пристигам.   
   Гледам малка разрушена бензиностанция и спрял камион. Поне ще почивам на сянка. Подпрях Марийка на една колона, дръпнах от нея навитата на руло постелка и бързо се проснах върху й зад една стена на сянка. Разперила ръце и крака върху постелката, тежко дишаща, пресъхнало гърло, 5 мин. лежа безпомощно с каската и ръкавиците. После отидох до колелото да взема шишенцето с последното кафенце. Зарадвах му се много. Не съм по кафетата. Пия само, ако съм с някой и трябва да пия. Но, всяка сутрин правих за пътуването си 200 грамово шишенце с нес кафе и малко захар. В този момент кафето-елексир ме освежи. Лежейки си направих разкършване на тялото, за да освободя напрежението по стави и мускули. В това време чух, че някакво желязо се затъркаля оттатък стената. И си помислих: Шофьора дали ме видя, че се скрих тук? Какво е замятал тези железа? Дръпнах постелята си на по-безопасно място, по-плътно до стената.
   Според картата съм преодоляла най-високото място. Ако не бях излязла на шосето това високо място би трябвало да е Cirueсa, до която се стига с по-малък наклон за нагоре, защото пътя е в последователни завой. На картата шосето, което съм хванала е абсолютна права близо 8 км. и ми оставаха още 6-7 по такава права до Santo Domingo de la Calzada.
      Виждайки, че времето напредва и отпочинала, реших да продължа. Станах, оправих се и тръгнах. Минавам покрай шофьора и го попитах на испански, в моята посока дали има къде да се нахраня. Той се засмя и ми казва на български: Какво ме питаш? Повторих си въпроса. Отговора бе, че няма. Така се запознах с Цветелин, млад мъж от Харманли. Разбрал проблема ми - жадна, гладна и уморена ми предложи да се нахраня. Така вкусна ми се стори пилешката печена пържола с червен домат и корав хляб: Благодаря ти Господи, че има добри хора по Пътя ми, си помислих, когато пиех на воля студената вода от хладилника му. Отпочинала достатъчно, събрала сили и сита се сбогувах с Цветелин.    
      Времето вече не е така горещо и бе приятно за пътуване. Реших да продължа до следващото си изморяване. Така стигнах почти по тъмно до Redecilla del Kamino. Едва се оправих в хижата, защото всички вече бяха легнали и трябваше в тъмницата пипнешком да се подреждам. Излязох и в отсрещния бар вечерях на бързо, пийнах една малка бира и побързах да си легна.
     Редесия дел Камино е в област Бургос. То съществува от 968 г. от развитието на Камино де Сантяго. Известен е с издаването на вестник PEREGRINO, написан от френския духовник-поклониk Аумерик Пикаун, през XIII век.
     Сутринта беше студена и дъждовна. Поизчаках малко да понамали силата на дъжда и поехме с Марийка. Радвах се от покупката на якето за дъжд. По-удобно се караше с него, отколкото с дъждобрана. Минах покрай някакви заградени останки от римско време, но дъжда не ми позволяваше да разгледам и направя снимка.
     Камино де Сантяго ме отведе до Belorado, провинция Бургос. Пътя е лесен и приятен за пътуване с възможности за повече километри напред. Има едно изкачване след Espinosa del Camino, което беше доста трудно, но след него имах чудесно спускане. Редуването на спускане и изкачване, което последва следSan Juan de Ortega ми повлия много добре на тялото, защото сменях видовете движения, съответно разтоварвах и натоварвах различни групи мускули. Стигнала Matagrande с удоволствие се спусках с лек наклон надолу почти 16-17 км. до Бургос.

  Следва- Звездният Път на Сантяго 7.