Блогът на bobibozhinova50 :: Звездният Път на Сантяго 2

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.02.2012 15:13 - Звездният Път на Сантяго 2

Автор: bobibozhinova50 Категория: Туризъм

Прочетен: 9802 Коментари: 21 Гласове:

Последна промяна: 11.02.2012 20:54

Продължение от Звездният Път на Сантяго 1.

Цеци дойде. Помогнах му да свалим колелото както е с товара от III етаж и го натоварихме в микробуса. Единственият въпрос на сина ми бе: Как ще караш това тежко колело? Не отговорих. Гледайки го как с мъжка сила наема велосипеда, на мен ми се сви сърцето: Ами, ако аз... Ами, ако… Нямах много време за мислене, защото реших: Хвърлям малко, по-малко от товара. Това е спасението. Кратката ми физическата подготовка не включваше такава тежест. Бях много стриктно определила най-необходимото в най-малкото възможно количество (включително това което е на мен ): 1 вълнена блузка, 1 лек пуловер, 3 тениски, 3 клина ( дълъг,къс), дънки, горнище на анцунг, дъждобран, 2 ката бельо, 2 чифта маратонки ( зимни и летни), 2 чифта чорапи и 1 вълнени, 1 чехли за баня, бански, шапка за слънце, пликче с лекарства и витамини с минерали, чантичка с тоалетни принадлежности, 2 зарядни, пликче с резервните гуми ( лепенки, помпа, масло, инструменти), 2 шишета за вода и 1 малко шишенце за кафе, една навита на руло постелка, 2 големи найлона за увиване на колелото. Винаги в раницата имах малък пакет сухар и 1 консерва, които пропътуваха целия път. Те бяха крайна мярка, ако някъде не успея да се нахраня. Дойде и Жоро, и тримата с микробуса, и велосипеда ми в него отидохме на автогара Avenida de America-Мадрид. Първи неуспех. Въобще не сме се сетили, че 1 часа през нощта е вече следващата дата. Смешно, нали? Билета е вече изгорял. Не се ядосвам. Нали така се бях помолила и зарекла - за нищо да не се ядосвам, щом е за Камино. Купихме нов, 54 евро за 10,30 сутринта. В този момент се сещам за приятелката си Пепа , която в моменти на загуба на пари, казваше: Пари и мъже не ме бъркат. Все ги нямам. Върнахме се. Трябваше да поспим през остатъка от нощта. Цеци имаше неотложна работа сутринта и Жоро пое ангажимента да ме транспортира с колата си до автогарата. Заспивайки се сещам за думите на Лозко, приятел от Бялото Братство, който на последната ни сбирка ми каза: Решиш ли да правиш нещо, да пътуваш- не изменяй датата. Добрите, невидими същества ще ти помагат и на определената дата ще те чакат. Измениш ли момента, те вече не са там. Аз точно това направих. Бях решила да пътувам така, както сега съм с втория билет, но за да спестя 1 ден, а и не ми се седеше повече в Мадрид, избързах да пътувам в деня в които бях на работа до 17 часа. Така е, когато не се вслушваш в предупреждения и съвети. На автогарата на перона за Ронсесваес е гъмжило от хора. Пуснати бяхa два автобуса - за поклонниците с велосипедите и тези с раниците. Демонтираха се предните колелета на велосипедите, опаковаха се в найлони да не цапат и чак тогава се настаняваха в багажника на автобуса. За пореден път гледах как Жоро откачва жилото на скоростите и фара, за да махне предното колело на велосипеда ми. Преди се опитвах и аз, но разчитайки на неговата помощ, просто не успявах сама да се справя. Започна да ме гъделичка съмнението: Ами, ако не успея да монтирам предното колело? И то, надеждно...? Ще му мисля, после. Там на място, като се случи. Жоро помоли един младеж, който тъкмо си бе настанил велосипеда в багажника на автобуса да ми помага. Имахме прехвърлянe на автобус в Soria. Този младеж не само ми помогна да се прехвърля с всичкия си багаж в другия автобус, ами като пристигнахме в Ронсесваес ми монтира колелото, напомпа гумите и ми помогна да натоваря колелото си. Гледам съпътниците ми трескаво се оправят, бързат. Къде ли? Защо ли? Питах се аз, без да задавам въпроси. После разбрах: бързат за служба в църквата, която е специално предназначена за peregrinos (поклонниците). За кратко време останах сама на спирката. Не бързам. До този момент не бях се пробвала на колелото с такъв товар и се страхувах да го направя и сега. С бутане 200 м. стигнах до офиса да се регистрирам, като участник-поклонник. Купих си една Credencial peregrinos, диплянка за поставяне на печати по Пътя, доказващи, че е минато от там. В нея вписват трите имена, възраст, пол, народност, адрес, цел на пътуване, изходна точка от маршрута и начин на предвижване. Признава се път изминат не по-малко от 100 км. за пешеходци , 200 за колоездачи и 200 за езда на кон, магаре или муле с изискване: да са подковани, да не се плашат от коли и кучета, да имат юзди, стремена и... Купих си и голяма бяла раковина с изобразен червенКръст на Сантяго, окачена на червена връв, символ на Камино де Сантяго.

Следва - Звездният Път на Сантяго 3

Нагоре

Тагове: camino de santiago, roncesvalles,

Гласувай:

Подобни постинги

Звездният Път на Сантяго 3
Звездният Път на Сантяго 6
Звездният Път на Сантяго 7

Прочелите постинга прочетоха и:

В най-прекрасната възраст съм: и мога, и...
Измислиха отопление за автомобили
"Зелените"за Алея Първа във Ва...

Следващ постинг

Предишен постинг

Звездният Път на Сантяго 3

Звездният път на Сантяго 1

Коментари

1. djasika - PROO-Обяви България
19.07.2012 14:20

Безплатен портал за обяви. Ако предлагате или търсите стоки и услуги, това е вашият сайт за обяви, подреден удобно по секции. - http://www.proo-obyavi.bg/